Тимусната жлеза – ключ към дълголетие и здраве

Всички ние масло знаем за жизненоважните органи на нашето тяло. Сърцето изпомва кръв до всеки един орган, за да  осигури нужните му хранителни вещества. Белите дробове обработват вдишвания въздух, като го превръщат в кислород – горивото на клетките. Черният дроб пречиства организми от всички вредни вещества, приемани с храната. Но колко от вас са чували за тимусната жлеза, точката на младостта? Думата thumos идва от гръцки, в буквален превод: живот.

Някои особености:

• Тимусната жлеза е разположена зад гръдния кош и между белите дробове. Тя има активна роля в организма само до настъпване на пубертета
• След пубертета, тимусът започва бавно да се смалява и се заменя с мастна тъкан
• Тимозинът е хормонът на тимусната жлеза. Неговата роля е да произвежда T лимфоцити – клетките, които се борят с по-коварните болести.

Тимусната жлеза не функционира през целият ни живот, но тя има огромно значение през времето през което е активна. Тя помага на тялото, когато настъпи автоимунно заболяване – заболяване при което имунната система става хиперактивна и сама разрушава здрави тъкани, клетки и органи в собствения си организъм.

През 20 век, австралийски учен провежда лабораторен експеримент. Той изрязва тимусът на новородена мишка и започва наблюдение. Резултатът е огромен дефицит на Т-лимфоцити – една от основните защити на тялото ни срещу болести. Още от раждането на бебето, тимусът е напълно развит. През първите 2-3 години животът на новороденото зависи от тази жлеза. Произведените Т-лимфоцити биват селектирани, чрез сложни тестове, за да се определят кои от тях могат да изпълняват функциите си. Около 99% от всички тествани клетки са инструктирани да се самоунищожат, а останалите 1% преминават в лимфата и започват да изпълняват своите задължения. Т-лимфоцитите са особен вид бели кръвни телца, които се борят с чуждите тела. Те изполват своите рецептори, за да разпознаят и елиминират чуждите антигени.

Това което отличава този орган е, че за разлика от други, той има най-големи размери при новородени. Когато достигнат до пубертет, той започва бавно да се смалява и евентуално се заменя изцяло с мастна тъкан. Но преди това да се случи, жлезата вече е произвела всички Т-лимфоцити, нужни през целия живот на тялото ни. Ако бъде отстранен преждевременно, в резултат на генетично заболяване, тимусът няма да може да изпълни своите функции и в по-късни години ще се наблюдава значително отслабена имунна система. Човекът ще бъде по-податлив на външни инфекции. Аналогично, колкото по-дълго време тимусът функционира, толкова по-дълъг живот ще има нашата имунна система.

Други учени са успели да клонират напълно функционална тимусна жлеза. В лабораторни условия, те прикрепят към новородена мишка тимус, в начален стадий от своето развитие. С времето, този орган става напълно функционален и на хистолигично и молекулярно ниво представлява точно копие на здрав тимус. Последвалата трансплантация върху мишка, която е имала някакъв имунен недостиг, напълно възвръща нейните защитни сили. Към момента при трансплантация при човека, тялото отхвърля новият тимус. Един от вариантите за заобикаляне на тази бариера е отглеждане на тимусна жлеза, създанена в лабораторни условия с помощта на стволови клети и предназначена специално за своя реципиент. За целта се използва ДНК от човека , за когото ще бъде създаден новият орган. Така значително се намалява вероятността имунната система да отхвърли новосъздаденият тимус.

Отворен остава въпросът, дали в близкото бъдеще тимусът ще бъде ключът към по-дълголетния живот, без болести.